сряда, 29 август 2012 г.

Свенливият

Ще започна с най-краткия си разказ, който почти няма нужда от редактиране, основно заради размерите си. 

Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Според съседите му Дейвид бил тих и скромен човек и никога не предизвиквал кавги - затова всички те го уважаваха и гледаха на него като на примерен собственик на приятна двуетажна къща в края на "Милдърт Лейн" номер 9.
Дейвид Морис беше най-спокоен, когато беше у дома. Тогава той плуваше в свои води, защото беше сам. Хорското присъствие го притесняваше неимоверно - струваше му се, че всички зяпат в него. Усетеше ли насочен към него поглед, той пламваше целият. А заговореше ли го някой, той започваше да се поти неудържимо и му идваше да се разплаче, макар външно да се сдържаше. Такъв беше още от дете и никога нямаше да се промени. Имаше компютър с включен Интернет, обаче нямаше камера - така можеше да чати спокойно, без да усеща погледите. Когато никой не го виждаше, той се чувстваше спокоен и нормален. Изпращаше електронни писма на красиви жени, с които ако говореше лице в лице, сигурно щеше да получи удар от притеснение.
Псевдонимът, под който пращаше писмата си, беше 2she.

***
Полицаите дойдоха в петък вечерта. Носеха заповед за обиск и той ги пусна да влязат.
Те обиколиха цялата къща, преровиха всички кътчета - и ги намериха. Една по една. Или поне онова, което бе останало от тях. Само безжизнени отрязани глави с изцъклени рибешки очи и лъскави коси, които той редовно миеше и решеше. Така и нямаше да открият телата.
Изнесоха от къщата общо седемдесет и две глави - някои бяха с отдавна изгнила плът и той ги беше захвърлил в килера. Не му трябваха грозни.
Когато започнаха разпита, Дейвид отговаряше едносрично, свел срамежливо глава и с почервенели бузи - като дете, което са хванали да наднича в порносписание.
О, Дейвид Морис беше ужасно свенлив...

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИСТОРИЯТА
Това е една от онези истории, които ми хрумват просто ей-така, от нищото. Написана за половин час преди няколко години (през юли, 2008, тя няма точно определен сюжет или нещо подобно. Просто ми се искаше да покажа човек, който не може да се впише сред другите (нещо като мен по онова време), но който намира свой начин да се справи с това (аз никога не бих стигнал до подобни крайности, но въпреки това смятам, че все някой би го сторил и това е доста плашеща мисъл). Както и да е. Не смятам, че "Свенливият" блести с кой знае каква литературна стойност, дори не бих го нарекъл "разказ", защото смятам, че е прекалено кратък, за да бъде такъв. Както и да е, мисля че именно заради краткостта му реших да го пусна първи в блога. И заради това, че редакцията му беше бърза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар